ЗАЩО ДОГОВОРЪТ С "БОТАШ" Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЕ Е ПАЗАРНА, ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА.
Казват ни, че България е пазарна икономика. Капиталистическа държава. Свободен пазар, като всяка нормална европейска страна.
Ето един договор, който опровергава това. Черно на бяло. Официално.
Договорът "Булгаргаз" – "Боташ".
Подписан през 2023 г. от служебно правителство. За 13 години.
Условията, чуйте внимателно:
България се задължава да плаща около 500 000 долара на ден. Всеки ден. Независимо дали използва газа, или не.
По този начин страната поема ангажимент за над 4 милиарда лева — за газов капацитет, който в голяма част стои неизползван.
И най-скандалното: в договора няма клауза за предоговаряне. Няма клауза за разваляне. Подписан така, че да не можеш да излезеш.
Сега ви питам като бизнесмен, който цял живот е правил сметки.
Кой свободен човек, със своите собствени пари, подписва такова нещо? Да се задължиш да плащаш половин милион долара на ден, 13 години, за нещо, което може да не ползваш, без право да излезеш?
Никой. Никой нормален човек не го прави със свои пари.
Прави го само този, който залага НЕ своите пари — а вашите.
Но сега идва по-важното. Това, което този договор всъщност доказва за държавата.
В истинска пазарна, демократична държава такъв договор е НЕВЪЗМОЖЕН.
Не защото хората там са по-честни. А защото има механизми, които биха го убили още преди мастилото да изсъхне.
Конкуренция, която пита защо не търсиш по-добра оферта. Одит, който проверява сметката. Парламент, който контролира. Съд, пред който договорът да бъде атакуван. Прозрачна обществена поръчка. Антимонополни правила. Свободни медии, които вдигат шум.
В държава с работещи пазарни и демократични механизми, договор, който те задължава за половин милион на ден без право да излезеш, се разкъсва на парчета от самите институции. Той просто не оцелява.
А този оцеля. Години наред.
И това доказва едно-единствено нещо:
Тези механизми у нас ги няма. Или не работят.
А държава без работещи пазарни и демократични механизми не е пазарна демокрация. Тя само носи табелата.
Вижте сега и втория акт.
Вчера Радев и Ердоган се срещат в Анкара. И договорът изведнъж се "замразява" за 15 месеца.
Питам: ако договорът беше добър, защо се замразява? А ако е лош — кой отговаря, че изобщо беше подписан така?
Но най-важният въпрос го зададе дори опозицията: на каква цена? Какво е обещано насреща — граничен контрол, концесии, магистрала, рафинерия?
Защото това вече не е газ срещу пари. Това е един държавен договор, разменян срещу други държавни услуги. На среща между премиер и президент.
Газът, парите, милиардите ангажименти на гражданите — те са само монетата, с която политиците се разплащат помежду си.
Ето това е истината зад етикета.
Не живеем в пазарна демокрация. Живеем в система, която се представя за такава — докато прави бизнес С хората, не ЧРЕЗ тях.
Свободният човек прави сметка и залага своето.
Тук някой не прави сметка — защото залага вашето.
И докато е така, ще сте вързани да плащате за газ, който не идва — а ще ви обясняват, че "пари няма".
Истината не може да бъде запорирана.
Добрин Добрев
Собственик и управител на „Korina Nova Limited" — Ирландия
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.