СОЦНОСТАЛГИЯТА - МИТОВЕ И ФАКТИ

 

СОЦНОСТАЛГИЯТА - МИТОВЕ И ФАКТИ

Соцносталгията е комунистическата версия на модерния "Стокхолмски синдром". И двете обаче са ирационални състояния, при които се привързваш към похитителя си и дори изпитваш съчувствие към него.

Той те държи затворник в пределите на страната ти, бие те, не ти дава да правиш бизнес, да имаш собствено мнение, да протестираш...

Но ти си го обичаш!

Соцносталгиците разказват с умиление за "Бай-Тошовото време", свързвайки го със спомена за техните най-силни години.

Да, тогава бяха заобиколени с млади момичета, а сега - със стари баби.

Да, тогава презервативите бяха толкова качествени, че изобщо не се гънеха като сегашните.

Соцносталгията всъщност представлява тъга по една отминала ерекция.

Дочувам обаче соцносталгикът отстрани да крещи:

"Не беше само това. Тогава времето беше по-спокойно, нямаше толкова убийства".

Статистиката:

През 1985 г. - извършени 240 убийства в България (убийствата са достигали средно около 200 на година).

През 2016 - извършени 79 убийства (според данни на националната статистика).

А от къде е тогава това фалшиво чувство за сигурност през комунизма?

Много ясно - от информационното затъмнение за криминалната престъпност, която е неразделна част от тогавашното общество. Нито едно от престъпленията през соца не получава отзвук в медиите!

Не само, че е имало повече престъпност през комунизма, а дори самият комунизъм е о̳б̳я̳в̳е̳н̳ ̳з̳а̳ ̳п̳р̳е̳с̳т̳ъ̳п̳е̳н̳ със закон от 2000 г.

Закон, който е действащ и до днес и официализира:

че БКП довежда страната до национална катастрофа

че БКП е отговорна за „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“; за „моралния и икономическия упадък на държавата“; за нарушаване на човешките права и свободи и подчиняване интересите на страната на чужда държава-СССР „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“ (нещо, в което сегашните издънки на БКП - БСП, ГЕРБ, ДПС, ИТН, Възраждане, Възход - обвиняват истинските прозападни партии).

че БКП е престъпна организация.

Цинизмът на соцносталгиците обаче не спира дотук. Те се кълнат, че "през комунизма поне не се крадеше толкова, колкото сега", опитвайки се да изперат и центруфугират спомените за най-голямата кражба на частна собственост в историята на страната - НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА.

През 1948 г. се приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, който довежда до пълното обсебване на собствеността в градовете от комунистическия режим.

Затова е хубаво е да помним, че използването на държавната машина за разправа с неудобни бизнеси не е изобретение на прехода, а рецидив, останал от онова мракобесно време.

Гласът на соцносталгика обаче продължава с поредния мит:

"Но виж колко млади умират хората сега, а едно време всички бяха дълголетници..."

Фактите за средна продължителност на живота са следните:

През 1960 г. - 69,25 години

През 2022 г. - 73,60 години.

"ОК, но здравеопазването тогава беше на световно ниво и беше безплатно".

Моят челен сблъсък с тогавашното здравеопазване е следния: поради проблеми с дишането бях изпратен на хирург от личния лекар за премахване на третата сливица. Хирургът обаче не бил сигурен дали на бележката пишело "премахване на 3-тата сливица" или "премахване на 3-те сливици".

И за да не се разкарваме обратно до личния лекар, решил нещата бързичко, по Сталински ("няма сливици - няма проблем") и ги извадил и трите.

И ето ме днес - без ни една сливица, т.е. без бариера срещу различните патогенни микроорганизми.

В някои страни като САЩ, например, човек без сливици се приравнява на инвалид първа група.

Да живее безплатното соц-здравеопазване!

"Е да, ама сега хората никъде не ходят, нямат пари за пътувания" - пак онова досадно гласче.

Какви са фактите?

Пътувания в чужбина според НСИ:

1980-та е една от годините по време на соца, през която най-много българи са пътували извън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница (в СССР).

Само през ЮЛИ 2022 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 731 738 (над 99% от които са пътували в страни от Европа).

"Добре де, но сега има война по пътищата в България, а едно време не беше така..."

Статистиката:

През 1970 г. - има 1066 загинали на пътя (при под 1 млн. автомобила)

През 2017 г. - има 682 загинали на пътя (при 3.5 млн. автомобила).

"Ееех, при бай Тошо какви заплати имаше и колко неща можехме да си купим..."

Фактите:

1982 г. - средна заплата 180 лв.

2021 г. - средна заплата 1612 лв. (данни на Националния статистически институт).

Нека сега видим покупателната стойност на парите тогава и сега:

Месо:

През 1982 г. - 1 кг месо е струвало около 4 лв. Със средната работна заплата е можело да се купят 45 кг месо.

През 2021 г. - 1 кг месо струваше около 10 лв. Със средната работна заплата можеше да се купят 161 кг месо (над 3.5 пъти повече от соца).

Хляб:

През 1982 г. - 1 хляб е струвал 0.40 лв и човек е можел да закупи със заплатата си 450 хляба.

През 2021 - 1 хляб струваше 1.50 лв. и средната заплата стигаше за 1075 хляба (над 2 пъти повече от соца).

Сирене:

През 1982 г. - 1 кг сирене е струвало 1.70 лв. и средната заплата е стигала за 105 кг.

През 2021 г. - 1 кг сирене беше 10 лв и среданата заплата стигаше за 161 кг сирене.

Олио:

През 1982 г. - олиото е струвало около 1.15 лв. за бутилка. Със средна заплата от 180 лв. е можело да се купят 156 бутилки.

През 2021 г. - олиото струваше 4.00 лв (дори по-малко) и средната заплата позволяваше да се закупят поне 403 бутилки (почти 3 пъти повече от соца).

Бира:

През 1982 г. - цената на бирата е била 0.35 лв. на бутилка. Средната заплата е стигала за 514 бутилки (257 литра).

През 2021 г. цената на бирата е 1.30 лв. за бутилка и със средната заплата можеше да се купят 1240 бутилки (620 литра) - над 2 пъти повече от соца.

Електроенергия:

През 1982 г. - 1 kWh е струвал мижавите 0.04 лв. (за дневна) и 0.02 лв. (за нощна). Със средната работна заплата човек е можело да си позволи 4500 kW електроенергия.

През 2021 г. - 1 kWh беше 0.21 лв. (дневна) и 0.10 лв. (нощна). Със средната работна заплата човек можеше да си позволи 7676 kW електроенергия (почти двойно на соца).

Гориво:

През 1982 г. - бензинът е струвал 0.36 лв. на литър. Със средната работна заплата човек е можел да си купи 500 литра бензин.

През 2021 г. - цената беше 2.15 лв. за литър. Със средната работна заплата човек можеше да си купи 750 литра бензин.

Коли:

През 1982 г. - нова Лада струва 5500 лв. Това прави 30 месечни заплати (оставям настрана фактът, че за Лада се чака 15 години).

През 2021 г. - нов западен автомобил, среден клас струва около 25 000 лв.

Това са 15 месечни заплати (двойно по-малко от соца).

.

чрез ТУКА е ТАКА

Единъ Завѣтъ /

https://www.facebook.com/groups/1751548954889488/?multi_permalinks=27888761794074847&hoisted_section_header_type=recently_seen