На снимките има рибен пазар от 1873 г. Оградата е запазена, сградата е вплетена в модерната архитектура, На друга снимка пък се вижда местното им меркато, а вътре кипи живот от ресторанти и хора. Гредите и тухлите са по-стари от Пазарджик, но никой не е решил, че "ремонт" означава PVC дограма, пет нюанса на бежовото и реклама на бързи кредити върху фасадата.

Тишината в частен самолет и пляскането при кацане в Райънеър са като разликата между подреден английски град и панелките в Дружба. Едното показва навик да се мисли за качество, другото – традиция да се празнува, че сме оцелели.

На снимките има рибен пазар от 1873 г. Оградата е запазена, сградата е вплетена в модерната архитектура, На друга снимка пък се вижда местното им меркато, а вътре кипи живот от ресторанти и хора. Гредите и тухлите са по-стари от Пазарджик, но никой не е решил, че "ремонт" означава PVC дограма, пет нюанса на бежовото и реклама на бързи кредити върху фасадата.

После се прибираш в София – градоустройствено хоро. Всеки инвеститор играе, както му свири оркестърът, на който е дал подобаващ рушвет, всеки главен архитект през годините е добавял по още едно соло, а резултатът е архитектурен кючек, в който барок, стъкло, панелка, сталинизъм и псевдокласика си блъскат лактите на един тротоар.

И точно тогава се появява Ганка – доктор на науките по всичкология. Никога не е отваряла книга по архитектура, но за сметка на това знае защо "тия западняци не разбират". Според нея бетонът е уют, хаосът е чар, а всяко дърво е потенциално място за паркомясто. Любимият ѝ аргумент е: "Абе важното е, че живея в Несебър" Все едно изборът винаги е бил между хубав град и пещера.

Истината е болезнено проста. Те не пазят старото, защото им е останало случайно. Пазят го, защото знаят, че историята не е пречка пред развитието, а негов фундамент. Ние пък често се държим така, сякаш всичко старо пречи, а всичко ново е хубаво, стига да е по-високо, по-лъскаво и с достатъчно паркоместа. Ама ако може да не са под земята, щото нали....

И докато някъде превръщат сграда от 18 век в място, пълно с живот, ние още спорим дали да съборим поредната къща, като тази на Роберт Браун или на 6 Септември, защото "не ми е рентабилно да я оправям".

После пак ще се хванем на хорото, ще обясним как "няма страна като България" и ще пляскаме при кацане, все едно пилотът е успял да приземи самолета на околовръстното до Икеа.

П.П. Не пише изкуствен интелект, а човек (според някои трол)