Черно море още пази Чернобил... Ново изследване провери рибата край България
Ексклузивно
37 станции показват къде цезият остава в дъното, какво има в рибата?
10:17, 10.09.2026
Четири десетилетия след ядрената авария цезий-137 все още се открива в седиментите на българската част на Черно море. При седем изследвани вида риби обаче концентрациите са изключително ниски, а новите данни не показват различимо радиоактивно замърсяване, достигнало България вследствие на войната в Украйна.
Чернобил е на стотици километри от българското крайбрежие, аварията е от 1986 г., а голяма част от радиоактивния цезий, изхвърлен тогава в атмосферата, отдавна е изчезнал от ежедневния ни свят. Морското дъно обаче има много по-дълга памет.
Ново изследване, публикувано онлайн на 3 септември 2026 г. в Regional Studies in Marine Science, показва, че следи от цезий-137 все още могат да бъдат измерени в седиментите на българската част на Черно море. Международният екип анализира риби, повърхностни утайки и дълбоки седиментни ядки в рамките на проекта SCIRENA и стига до две на пръв поглед противоположни заключения: историческото радиоактивно замърсяване все още е записано в морското дъно, но измерените стойности в рибата са толкова ниски, че авторите определят потенциалния риск за човешкото здраве като много малък.
37 станции показват къде цезият остава в дъното
Изследователите вземат повърхностни седименти от 37 станции, разположени на дълбочини между 12,5 и 97,8 метра. Концентрацията на цезий-137 варира от стойности под минималната граница на откриване до 90 Bq/kg сухо тегло, като най-високите стойности са установени приблизително около 100-метровата изобата.
Тези числа не означават, че дъното на Черно море представлява опасен радиоактивен слой. Бекерелът измерва броя на радиоактивните разпади за секунда, а стойностите в седиментите не могат директно да бъдат сравнявани с нормативите за храна. Те служат преди всичко като маркер, който показва как радионуклидите се натрупват, пренасят и преразпределят в морската среда.
Резултатите показват ясна връзка между цезий-137, количеството фин калов материал и съдържанието на органичен въглерод. Колкото по-фин и богат на органична материя е седиментът, толкова по-лесно определени радионуклиди могат да бъдат задържани в него. При естествения радионуклид радий-226 също е открита силна зависимост от каловата фракция.
Чернобил продължава да стига до морето – вторично
Цезий-137 има период на полуразпад от приблизително 30 години. Това означава, че от първоначалното количество след около 30 години остава половината, след още 30 – една четвърт, ако не постъпва допълнителен материал.
В Черно море процесът е по-сложен. Част от радионуклидите, отложени върху сушата след Чернобил, са задържани в почви и речни седименти и могат постепенно да бъдат ремобилизирани. Валежите, ерозията, речният отток и крайбрежните процеси продължават да пренасят малки количества към морето десетилетия след първоначалното атмосферно отлагане.
Именно такъв механизъм виждат авторите в новите данни. Те интерпретират установения цезий-137 в повърхностните седименти като доказателство за продължаващ вторичен принос на замърсяване, свързано с Чернобил, чрез реките и крайбрежния отток. Наред с него в Черно море съществува и по-стар радиоактивен фон от глобалните ядрени опити през 50-те и 60-те години на XX век.
Дунав и Днепър исторически са сред основните речни пътища, по които радионуклиди от северната част на басейна достигат Черно море. След аварията от 1986 г. именно големият водосбор на морето превръща радиоактивния отпечатък в регионален, а не само в локален проблем около Украйна.
А какво има в рибата?
Тук новото изследване носи значително по-спокойна новина. Анализирани са седем дънни и пелагични вида риби, използвани за оценка на реалното преминаване на цезий-137 в морската хранителна мрежа. Измерените концентрации са от стойности под границата на откриване до максимум 0,59 ± 0,06 Bq/kg прясно тегло.
Най-високата измерена стойност е регистрирана при средиземноморския сафрид (Trachurus mediterraneus). Изследователите намират връзка между хранителните навици и натрупването на цезий, но не установяват един прост модел, според който определена група риби неизменно съдържа повече от останалите.
При рибите значение имат хранителният режим, мястото в хранителната верига, размерът, възрастта, солеността на водата и наличието на калий. Цезият химически наподобява калия и може да участва в някои от същите биологични процеси, което обяснява защо се натрупва в животински тъкани.
0,59 срещу 1000 Bq/kg
За сравнение авторите използват референтното ниво на FAO/WHO Codex Alimentarius за цезий-137 в храни след ядрена или радиологична авария. То е 1000 Bq/kg за съответната група радионуклиди при храни, предназначени за международна търговия. Максималните 0,59 Bq/kg в изследваната черноморска риба са приблизително 1700 пъти под тази аварийна референтна стойност.
Сравнението трябва да се чете правилно. Нивото от 1000 Bq/kg не е обикновен ежедневен „праг, под който всичко е безопасно“, а международна насока, създадена за ситуации след радиологични аварии. То дава мащаб на разликата, но не е единственият критерий за оценка на риска. Самите автори правят радиологичната оценка и заключават, че установеното количество цезий-137 в рибата не представлява значим риск нито за морските организми, нито за човешкото здраве. Това е и най-важното практическо заключение за хората, които консумират черноморска риба. Изследването не открива основание за предупреждение срещу консумацията ѝ заради цезий-137.
Войната в Украйна е проверена отделно
Научният екип изрично поставя още една задача – да установи дали войната в Украйна е оставила нов измерим радиоактивен отпечатък в българските води. Причините за подобна проверка са очевидни. Военните действия поставиха под риск ядрени обекти, включително Запорожката АЕЦ, а разрушаването на язовир „Нова Каховка“ през юни 2023 г. освободи огромен обем вода и седимент към долното течение на Днепър и северозападната част на Черно море.
Резултатът на SCIRENA е категоричен в рамките на събраните данни: към октомври 2024 г. няма различим ефект от войната в Украйна върху радиоактивното замърсяване в българските води.
Това съвпада и с мониторинга, който българските институции извършваха непосредствено след разрушаването на „Нова Каховка“. През юни 2023 г. МОСВ съобщаваше, че пробите за цезий-137 от Дуранкулак, Шабла и Калиакра са под границата за определяне на използвания метод, а сателитните наблюдения и моделирането не показваха достигане на потенциалното замърсяване до българската акватория.
Новото изследване е много по-широко от онзи авариен мониторинг и достига същия основен извод за радиоактивността.
На почти километър дълбочина учените намират неочаквано малко
Една от най-странните части на изследването идва от морското дъно далеч от крайбрежния шелф. Учените анализират четири седиментни ядки, взети на дълбочини между 74,8 и 915 метра. В тях търсят цезий-137, радий-226, калий-40 и олово-210 – радионуклид, който често се използва за датиране на сравнително млади седименти.
При трите дълбоководни ядки между 650 и 915 метра концентрациите на олово-210, радий-226 и цезий-137 се оказват неочаквано ниски. Според авторите подобен резултат досега не е бил докладван за черноморските седименти. Стойностите са толкова малки, че при две от ядките не позволяват надеждно изграждане на стандартна радиометрична хронология.
Учените не представят това като доказателство, че дълбокото Черно море е „чисто“ от всички видове замърсяване. Става дума за конкретни радионуклиди в конкретни ядки. Самият резултат повдига нов въпрос за начина, по който частиците и радиоактивните вещества достигат, натрупват се или не се натрупват в дълбоките части на басейна.
При 74,8 метра дъното записва история много по-добре
По-различна картина има в ядката от континенталния шелф на 74,8 метра дълбочина. Там олово-210 позволява на изследователите да изчислят скорост на натрупване на седименти от около 1,22 кг на квадратен метър годишно.
Този тип данни са важни далеч отвъд радиоактивността. Когато знаем колко бързо се натрупва дъното, можем по-добре да интерпретираме кога определени замърсители са попаднали там и как историята на човешкия натиск е записана пласт по пласт.
Морската утайка се превръща в своеобразен архив. По-младият материал лежи върху по-стария, а химичният му състав може да пази следи от индустриализация, ядрени тестове, Чернобил и други събития.
Черно море е особено необичайна лаборатория
Черно море има характеристика, която го отличава от почти всички големи морски басейни. Под приблизително 150–200 метра водата е постоянно лишена от кислород и съдържа сероводород. Това прави Черно море най-голямата постоянна безкислородна морска система на планетата.
Повърхностните води, в които живее по-голямата част от познатата ни морска фауна, са отделени от дълбоката безкислородна зона чрез силно разслояване. Именно тази особена структура влияе върху това как органичната материя, металите и радионуклидите се движат и натрупват.
Затова резултатите от 650–915 метра са толкова интересни. Там химичната среда е коренно различна от тази върху континенталния шелф.
„Радиоактивно“ не означава „опасно“...
Цезий-137 е антропогенен радионуклид и присъствието му показва човешко радиоактивно замърсяване. Това е факт. Рискът обаче зависи от количеството, пътя на експозиция и продължителността.
В морските седименти учените могат да измерят следата от авария, случила се преди 40 години, без това автоматично да означава опасна доза за човек на плажа или за потребител на риба.
Точно това разделение прави новото изследване ценно. То не скрива наследството на Чернобил, но и не го превръща в заплаха, която измерванията не показват.
Цезий-137 все още присъства. В рибата обаче е установен в изключително ниски количества. Ново увеличение заради войната в Украйна не е открито.
Български и норвежки учени гледат едно и също море
Изследването е част от проекта SCIRENA – SCience and Information towards Regional ENvironmental Action for the Black Sea, осъществен като сътрудничество между български и норвежки институции с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм.
Сред авторите са учени от Норвежкия институт за морски изследвания, Института по океанология при БАН, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и други научни структури. В теренната работа участват и екипажите на българските научноизследователски кораби НИК 421 „Св. св. Кирил и Методий“ и НИК 422 „Асен“.
Самото проучване е част от по-голям мониторинг, който включва не само радионуклиди, а също морски организми, органични замърсители, метали и микропластмаси. Радиоекологичната публикация е една част от тази много по-широка картина.
Чернобил остава в архива, но не и като нова тревога за рибата
Почти 40 години след аварията Черно море още съдържа нейния химичен подпис. Той е в калта, в седиментните частици и в минимални количества в биологичната система. Това няма нищо общо с нов радиоактивен облак или внезапна заплаха за българското Черноморие. По-скоро показва колко бавно големите природни системи изтриват следите от човешките катастрофи.
Цезий, попаднал върху сушата през пролетта на 1986 г., може десетилетия по-късно да бъде отнесен от вода, да премине през речна система и да завърши в няколко сантиметра кал на морското дъно. Рибата разказва друга част от историята. Най-високата измерена концентрация в седемте изследвани вида е 0,59 Bq/kg – стойност, която авторите определят като далеч под международните референтни нива и без значим риск за човешкото здраве.
