Йотова срещу Гюров: проверяваме твърденията им в дебата на живо

Йотова срещу Гюров: проверяваме твърденията им в дебата на живо

Александър Детев | Даря Попова-Витцел | Мина Киркова | Габриела Севова
Публикувано преди 12 часаПубликувано преди 12 часапоследна актуализация преди 9 часапоследна актуализация преди 9 часа
Кой казва истината и кой подвежда в единствения дебат между двамата кандидат-президенти. Проверяваме фактите на живо:

https://p.dw.com/p/5OqF7
Изберете ДВ в Гугъл
Илияна Йотова и Андрей Гюров
Илияна Йотова и Андрей Гюров сблъскват визиите си за България. Но кой си служи с истината и кой - с невярна и подвеждаща информация?Снимка: Desislava Kulelieva/BNT
Прескочи следващия раздел Какво трябва да знаете
Какво трябва да знаете
Илияна Йотова и Андрей Гюров се изправят един срещу друг в единствения дебат в тази кампания. Той се провежда в ефира на Българската национална телевизия.

Екипът на ДВ проверява на живо твърденията, които двамата кандидати споделят преди втория тур на президентските избори. Кои от тях са верни, кои неверни и кои подвеждат? За кои твърдения няма доказателства и информация? Проверяваме на живо:

Прескочи следващия раздел Йотова: По време на Вашето управление най-много се вдигнаха цените. По време на Вашето управление най-много скочи инфлацията.
преди 9 часапреди 9 часа
Йотова: По време на Вашето управление най-много се вдигнаха цените. По време на Вашето управление най-много скочи инфлацията.
Мина Киркова
Проверка на фактите: Подвеждащо
Служебното правителство на Андрей Гюров управлява от 19 февруари до 8 май 2026 г. За цялата 2026 година по наличните до момента данни на Националния статистически институт (НСИ) най-висока е била инфлацията на годишна база през месеците май (6,9%) и април (6,8%). Правителството на Гюров е било на власт през април тази година, но само през първите осем дни на май.

От началото на кризата, стартирана от пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г., най-висока е била инфлацията на годишна база през септември 2022 г. - 18,7%, показват данни на НСИ.

В исторически план най-високата инфлация в историята на съвременна България е регистрирана по време на Виденовата зима и управлението на БСП през 1997 г., когато страната изпада в хиперинфлация, а месечното поскъпване надхвърля 2000%.

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqQf
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Гюров: По време на служебния кабинет, благодарение на нашата работа, цените на нефта и петрола бяха по-високи, а българските граждани плащаха по-ниско
преди 10 часапреди 10 часа
Гюров: По време на служебния кабинет, благодарение на нашата работа, цените на нефта и петрола бяха по-високи, а българските граждани плащаха по-ниско
Емилия Милчева
Табела за бензин и дизелТабела за бензин и дизел
Цените на горивата в целия свят нараснаха заради войната в Близкия изток.Снимка: Rene Traut/IMAGO
Проверка на фактите: Отчасти вярно
По време на 78-дневното служебно управление на Андрей Гюров правителството предприема мерки срещу поскъпването на горивата вследствие на кризата в Близкия изток. Националната агенция за приходите засилва наблюдението върху надценките и проверява около 1000 бензиностанции. Според официалните данни цените на дребно се увеличават по-бавно от цените на едро, като търговците поемат част от поскъпването. Кабинетът разработва и мерки за домакинствата и бизнеса, включително подкрепа за транспорта и земеделието.

През април 2026 г. бензинът А95 струва около 1,48 евро за литър, а дизелът - около 1,78 евро, при международни цени на Brent, надхвърлящи 120 долара за барел в отделни дни. В края на октомври същите горива струват приблизително 1,62 и 1,91 евро за литър.

Тези данни подкрепят твърдението, че през част от мандата на Гюров горивата са били по-евтини въпреки скъпия петрол, както потвърждава и проверка в сайта на Американската агенция за енергийна информация. Не може да се каже обаче, че петролът е бил по-скъп през всичките 78 дни на управлението, нито че разликата в крайните цени се дължи основно на правителствените мерки.

Проверката в платформи като TradingEconomics показва флуктуация през целия период от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Редактор:
Александър Детев
https://p.dw.com/p/5OqQK
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Йотова: Почти няма държава в Европейския съюз, която да е под границата на 3% дефицит
преди 10 часапреди 10 часа
Йотова: Почти няма държава в Европейския съюз, която да е под границата на 3% дефицит
Мина Киркова
Банкнота от 20 евроБанкнота от 20 евро
Публичният дефицит в еврозоната е 3,0%, а в ЕС – 3,1% от БВП.Снимка: BGNES
Проверка на фактите: Невярно
Според последните данни на “Евростат”, публикувани през октомври 2026 г., по-голямата част от страните в Европейския съюз спазват правилото за дефицит под 3% от БВП. 16 страни са с дефицит под 3% или излишък. Това означава, че мнозинството от държавите в ЕС покриват Маастрихтските критерии.

Пет от тях дори приключват годината с бюджетен излишък: Кипър (+3,6%), Дания (+2,9%), Гърция (+2,0%), Ирландия (+1,8%) и Португалия (+0,7%).

Страните с дефицит 3 или повече процента са 11 - Румъния, Полша, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Австрия, България, Финландия, Италия и Хърватия. Поради тази причина голяма част от тези 11 държави (включително България от юли 2026 г.) се намират в официална процедура на ЕС по прекомерен дефицит.

Редактор:
Александър Детев
https://p.dw.com/p/5OqQ0
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Андрей Гюров: Не съм говорил за Възродителен процес. Това, което казах във въпросното интервю, е, че борбата срещу олигархията е закъсняла.
преди 11 часапреди 11 часа
Андрей Гюров: Не съм говорил за Възродителен процес. Това, което казах във въпросното интервю, е, че борбата срещу олигархията е закъсняла.
Александър Детев
Арест на кмета на СунгурлареАрест на кмета на Сунгурларе
Андрей Гюров коментира ареста на двама кметове на ДПС през октомври.Снимка: BGNES
Проверка на фактите: Отчасти вярно
В интервю за bTV от 22 октомври Андрей Гюров коментира арестите на двама кметове на ДПС. Той казва:  "Борбата с олигархията е много важен проблем в българското общество като цяло и тези действия сега са прекалено закъснели."

Но допълва: "Ние можем да си зададем тук въпрос това дали е реакция на някаква разделена, развалена сделка между Пеевски и Радев или опит за сплашване на българските турци и на българските мюсюлмани. Дълго време те бяха използвани в избори и сега виждаме сенки на комунистическия режим отново да се опитват да ги сплашват и да ги използват."

С декларация от 2012 г. 41-ото Народно събрание обявява "прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим". В интервюто пред bTV Андрей Гюров не споменава конкретно тези събития, както и насилствената смяна на имената на турците в България, станали известни като "Възродителен процес" и "Голямата екскурзия", но говори за "сенките на комунистическия режим".

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqPt
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Йотова: Единственият предмет на дейност на "Коалицията на желаещите" е подготовка на мироопазващи сили за Украйна
преди 11 часапреди 11 часа
Йотова: Единственият предмет на дейност на "Коалицията на желаещите" е подготовка на мироопазващи сили за Украйна
Александър Детев | Мина Киркова
Проверка на фактите: Невярно
Т.нар. “Коалиция на желаещите” включва над 30 държави и е създадена с цел да подкрепя Украйна във войната, която Русия води срещу страната. Факт е, че една от дейностите, които Коалицията планира, е създаването на миротворческа мисия, която да бъде разположена на украинска територия - чрез предоставяне на войски или други форми на съдействие от "държавите, които пожелаят да се включат". Предвижда се обаче тези миротворчески сили да бъдат разположени в Украйна едва след сключване на "всеобхватно споразумение за прекратяване на огъня" или "мирно споразумение" за уреждане на край на войната на Русия срещу Украйна.

Това обаче далеч не е “единственият предмет на дейност” на Коалицията. Тя е формат за дългосрочна подкрепа на Украйна, чиито цели и дейности включват военна и финансова помощ, противовъздушна и антибалистична отбрана, икономически натиск и санкции, политическа рамка за възстановяване, мироопазващи сили за в бъдеще. В документ от 6 януари, приет в Париж, държавите от т.нар. Коалиция на желаещите, заедно с Украйна и Съединените щати, заявяват: "Ние сме готови да се ангажираме със система от политически и правно обвързващи гаранции, които ще влязат в сила веднага след влизането в сила на примирието, в допълнение към двустранните споразумения за сигурност и в съответствие с нашите съответни правни и конституционни разпоредби."

В документ от 13 юли, също приет в Париж, държавите заявяват готовността си "да донесат продължителен мир в Украйна в съответствие с принципите на международното право", "да подкрепят Украйна военно, финансово и с гражданска помощ", "да увеличат икономическия натиск върху Русия, докато продължава да напада Украйна" и "да работим заедно, за да се възползваме от натрупания опит и да улесним обмена на разузнавателна информация, да разработим общи оперативни подходи и да координираме подкрепата от държави, които са готови да я окажат, за национални операции, провеждани от участваща държава“ и други ангажименти.

Решението се взима от Народното събрание
Потенциално включване на български военни в мироопазващите сили, които "Коалицията на желаещите" би изпратила в Украйна, трябва да бъде одобрено от Народното събрание. Според чл. 84, ал. 11 от Конституцията на Република България Народното събрание "разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея". Мнозинство в Народното събрание в момента има "Прогресивна България".

Народното събрание има приети два документа за неучастие на български въоръжени сили в конфликта на територията на Украйна. В тях ясно се заявява политическата позиция на страната против изпращането на български войски на фронта.

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqOL
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Андрей Гюров: Резолюцията (от последното Общо събрание на ООН) предвиждаше да се прекратят военните действия.
преди 12 часапреди 12 часа
Андрей Гюров: Резолюцията (от последното Общо събрание на ООН) предвиждаше да се прекратят военните действия.
Александър Детев
Кая КаласКая Калас
Върховният представител на ЕС Кая Калас представи съвместната декларация, подкрепена и от България, заедно с украинския външен министър Андрий Сибига в Ню Йорк през септември.Снимка: Jouni Porsanger/Lehtikuva/REUTERS
Проверка на фактите: Отчасти вярно
Съвместният документ на 50 държави от последното Общо събрание на ООН е декларация, а не резолюция, както каза господин Гюров.

Вярно е обаче, че тя предвижда прекратяване на военните действия. "От март 2025 г. Украйна се е съгласила на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня", се посочва в декларацията. "Призоваваме Русия най-сетне да направи същото като необходима стъпка към съдържателна дипломация и преговори, водещи до мир", пише още в нея.

България се присъедини към декларацията, но впоследствие българското външно министерство посочи, че тя "не отразява българската позиция в цялост". Йотова се разграничи от документа: "Българската държава нямаше възможност да изрази резерви по предоставената позиция, нито бяха приети предложенията за редакция."

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqHQ
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Илияна Йотова: "Боташ" стана, защото Кирил Петков и Асен Василев прекъснаха доставките на газ към България
преди 12 часапреди 12 часа
Илияна Йотова: "Боташ" стана, защото Кирил Петков и Асен Василев прекъснаха доставките на газ към България
Мина Киркова
Проверка на фактите: Невярно
На 26 април 2022 г. Русия обявява, че “неприятелските държави”, сред които е и България, няма да получават газ от “Газпром”, освен ако не плащат за него в руски рубли. България и Полша отказват, а на следващия ден Русия прекъсва доставките към страната.

Държавният газов доставчик и собственикът му "Български енергиен холдинг” съобщават, че искането на Кремъл не е в съответствие със съществуващия до края на тази година договор и крие значителни рискове за България, съобщава Българската стопанска камара през април 2022 г.

На 8 юли 2024 г. “Булгаргаз” стартира арбитражно производство срещу “Газпром Експорт” пред Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж. Заведеният иск е за обезщетение на вреди от над 400 млн. евро, претърпени в резултат на едностранното преустановяване на доставките на природен газ преди повече от две години, в края на април 2022 г.

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqHM
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Йотова: Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в ЕС.
преди 12 часапреди 12 часа
Йотова: Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в ЕС.
Александър Детев
Проверка на фактите: Вярно

В Европейския съвет гласът на всяка държава членка е равнопоставен. Голяма част от решенията там се взимат с единодушие. Заключенията от срещите на Европейския съвет също се приемат с единодушие. Всяка държава има право на вето при приемането на заключения.

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqH8
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Андрей Гюров: В нашия инициативен комитет няма хора, които са обвързани политически, няма и политически лидери
преди 12 часапреди 12 часа
Андрей Гюров: В нашия инициативен комитет няма хора, които са обвързани политически, няма и политически лидери
Мина Киркова
Проверка на фактите: Невярно
В инициативния комитет, издигнал Андрей Гюров и Георги Кандев за президент и вицепрезидент на Република България, има редица политически обвързани личности. В него е Никола Минчев - бивш председател на Народното събрание в периода 3 декември 2021-16 юни 2022, настоящ евродепутат от квотата на ПП-ДБ и член на партия “Продължаваме промяната”.

В инициативния комитет е още Корман Исмаилов - народен представител в 41-о и 42-ото Народно събрание на Република България и бивш член на ДПС.

Член на инициативния комитет е още Георги Клисурски, който до 26 юни 2025 година е бил член на “Продължаваме промяната”. Румяна Бъчварова също е политик - бивш посланик в Израел, а преди е била и вътрешен министър и вицепремиер в кабинета “Борисов 2”.

Редактор:
Александър Детев
https://p.dw.com/p/5OqGv
Копирай линка
Прескочи следващия раздел Йотова: Част от формациите, които подкрепят господин Гюров, потърсиха официалната подкрепа на "ДПС - Ново начало" и господин Пеевски
преди 12 часапреди 12 часа
Йотова: Част от формациите, които подкрепят господин Гюров, потърсиха официалната подкрепа на "ДПС - Ново начало" и господин Пеевски
Александър Детев
Делян ПеевскиДелян Пеевски
Делян Пеевски не е заявявал публична подкрепа за нито един от двамата кандидати.Снимка: BGNES
Проверка на фактите: Невярно
Три политически сили официално подкрепиха Андрей Гюров - "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Зелено движение". Отделни политици като лидера на СДС Румен Христов също подкрепиха Гюров, но това не е официална позиция на партията.
Проверката на ДВ не открива официално търсене на подкрепа от "ДПС - Ново начало" и Делян Пеевски от страна на ПП, ДБ, ЗД или техните лидери - Асен Василев, Ивайло Мирчев, Божидар Божанов, Радан Кънев, Даниела Божилова и Калин Ангелов.

От неформалната организация "Форум за демократично действие" призоваха симпатизантите на ГЕРБ и ДПС да подкрепят Гюров, но не са търсили официална подкрепа от партията на Пеевски.

Самият Гюров публично обяви, че няма да търси официална подкрепа от ГЕРБ, ДПС или други партии за втория тур на изборите.

Редактор:
Даря Попова-Витцел
https://p.dw.com/p/5OqGe
Копирай линка
Александър ДетевАлександър Детев
Александър Детев редактор и автор
Даря Попова-ВитцелДаря Попова-Витцел
Даря Попова-Витцел главна редакторка на ДВ Български
Мина КирковаМина Киркова
Мина Киркова редактор и автор

https://shorturl.at/BWuhg