Митът за „златното родно производство“ и върховното унижение, наречено „Кореком“

Митът за „златното родно производство“ и върховното унижение, наречено „Кореком“

„Едно време си произвеждахме всичко, родното беше най-качествено, а магазините преливаха!“

Тази опорка на носталгиците се разбива на пух и прах само с една дума, която караше всеки жител на Народната република да преглъща тежко: „Кореком“.

Ако социалистическата икономика беше толкова могъща, а родното производство – толкова ненадминато, защо върховната мечта на българина беше да се добере до магазин, в който се продават стоки от „гниещия капитализъм“? Истината е, че „Кореком“ (от френското Comptoir de Représentation et de Commerce) беше най-яркото доказателство за пълната идеологическа и икономическа капитулация на режима.

Ето защо тази верига магазини беше паметник на тоталитарното лицемерие:

1. Оазисът на „врага“ насред социализма

Докато обикновените хора се редяха на опашки от 4:00 сутринта за кисело мляко в стъклени буркани и чакаха с месеци за криви обувки, „Кореком“ предлагаше един друг, забранен свят. Вътре миришеше на вносен прах за пране, рафтовете преливаха от дънки, уиски, швейцарски шоколади, видеокасетофони и парфюми. Партията буквално признаваше: „Нашето не става, западното е по-добро, но вие нямате право на него.“

2. Валутният капан: Затвор за теб, долари за Партията

Това е най-бруталният парадокс на системата. В НРБ притежаването на чужда валута от обикновен гражданин беше тежко криминално престъпление по Наказателния кодекс. В същото време обаче, държавата беше отворила цяла верига магазини, в които се пазаруваше... единствено и само със западна валута. Какво означава това? Държавата ви казва: „Ще ви вкараме в затвора, ако имате долари, но ако все пак имате – елате да ни ги дадете.“ Тази шизофрения имаше една цел – фалиралата планова икономика отчаяно се нуждаеше от свежа западна валута, за да обслужва огромните си външни дългове.

3. Детската мечта в „Корекомско яйце“

Унижението беше най-силно за децата. Да имаш „корекомско яйце“ (Kinder Surprise), дъвка „Доналд“ или малка метална количка „Matchbox“ те правеше бог в училище. Децата на обикновените работници залепяха носове по витрините и гледаха как вътре пазаруват децата на дипломатите, тираджиите и висшата партийна номенклатура. Това ли беше прословутото „социалистическо равенство“?

4. Държавната шизофрения и компромисът на 80-те

През 80-те години, когато икономическата криза вече стягаше примката, режимът стигна до върховното лицемерие. Докато законът формално забраняваше притежанието на валута, пред вратите на „Кореком“ милицията започна тихомълком да си затваря очите за дребни суми от по 50-100 марки. Системата мълчаливо позволяваше на обикновения българин – включително на тийнейджърите, изтъргували дребни монети от чужденци по курортите – да влезе и да изхарчи парите си за едни вносни дънки или маратонки. Държавата те превръщаше в престъпник по закон, но те чакаше с отворени обятия на касата, за да ти прибере марките. Така българинът беше оставен да съществува в унизителна сива зона, принуден да нарушава закона, само за да докосне нормалния свят.

Режим, който пропагандира превъзходството на своя строй, но кара гражданите си да съществуват в страх заради чифт дънки „Levis“ и кутия шоколад „Toblerone“, не е велика държава. То е икономически труп, който съществува в постоянен комплекс за малоценност спрямо Запада.

Помните ли опашките, чейнчаджиите и страха от милиционерите пред „Кореком“? Какво беше първото нещо, което си купихте оттам?

Споделете вашите спомени в коментарите! Последвайте „Анализи и Факти / КонтраПропаганда“ и разпространете тази публикация, за да припомним на носталгиците колко струваше тяхното икономическо „величие“.

#АнализиИФакти #КонтраПропаганда #Кореком #Митове #Социализъм #Валута #Дефицит #Икономика #Истина #История #България

https://shorturl.at/0rkjJ