Ксанти ни плени! Масово говорят български, сякаш си бяхме у дома.
И няма как иначе! Това си е българска територия...била е години наред.
Хапнахме и тук гирос, вкусен и само за 4.50 евро. Онзи ден ядохме в Happy до Пловдив гирос за 9.50 евро и беше мазен, безвкусен.
Така че, Гърция е мястото за сувлаки и гирос 
ВСИЧКИ ВИДЕА НА ЖИВО СА В ЛИЧНАТА НИ ФЕЙСБУК СТРАНИЦА - Моята история със Силвия.
**********************
Ето информация за Ксанти, история, българщина, дейности...
Препоръчваме да посетите това наше си градче
*****************
Старото българско име на града е Царево, свързано със севастократор Момчил, главен град на чиито владения е бил. Ксанти, заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия.
Населението на Ксанти е 65 133 души към 2011 г. При преброяването през 1991 година 700 души сред българоезичните мюсюлмани, жители на града, са се самоопределили като помаци.
Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.
Часовниковата кула е построена през 1870г. От помака Хаджи Емин.
***********************
Известия за съществуването на Ксанти, датират от 879 г. пр. Хр. Градът започва като малко селище и изпитва всички превратни периоди от историята на Тракия, като плячкосвания, бедствия, етнически конфликти, граждански войни. Населението на Ксанти след голямата чумна пандемия от 1347 г. се свело до незначителен брой градски жители. При тази ситуация османските турци завземат региона. В резултат на това османците колонизират областта със заселници от вътрешността на Мала Азия, като създават Йенидже, докато Ксанти си остава главно православен.
До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания тютюн. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла Европа води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две земетресения буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000.
През 1891 г. е прокарана железопътна линия в близост до града, което води до продължаващо икономическото развитие и основаване на училища и търговски представителства в региона.
В 1899 година Васил Докторов и Янаки Паскалев основават в Ксанти революционен комитет на ВМОРО, чийто център е Габровският хан на Докторов. В комитета влизат даръдеренците братя Никола и Димо Хекимови, Костадин Марков и Георги Лазаров Пачилов, Гиню и Стоян Ализотови от Манастир, Васил Петков от Хаджилар, Иван Заимов, Стоян Кюсето и други. През май 1902 година в града избухва афера, вследствие на която за четири месеца са арестувани мнозина българи, сред които дейците на ВМОРО Георги Л. Пачилов, Братя Илия и К. Малашеви, Лазар Пиров, Щерю Бацелов-Чукура, Георги П. Малашев, Кирко Ерменлиев, Апостол Джерхаров.
През пролетта на 1908 година властите отново разбиват дейността на ксантийския комитет на ВМОРО. Арестувани са 20 души членове на комитета и са конфискувани 300 лири комитетски пари. Българската църква е изгорена от гръцка банда. Анастас (Ташко) Наумов и Александър Вулев, упълномощени от българското правителство да издействат от властите покровителство на завръщащите се на работа българи, са убити.
Балканската война:
На 7 ноември 1912 година Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев освобождава Ксанти, през Междусъюзническата война градът на 13 юли 1913 година за кратко е окупиран от гръцката армия. Малко след това, на 28 юли (10 август) 1913 г. с Букурещкия договор, сложил край на Междусъюзническата война, Ксанти и Западна Тракия попадат под български суверенитет. Българското правителство прави редица инвестиции в инфраструктурата на областта. Построена е железопътната линия, свързваща Пловдив с Бяло море, както и редица училища и здравни заведения. След Ньойския договор след Първата световна война, Ксанти заедно с цялото Беломорие на 5 май 1920 г. е даден от Антантата на Гърция.
Втора световна война (1941 – 1945)
В резултат на успеха на операция Марита в 1941 г. Гърция капитулира. На 20 април 1941 г. Втора армия заема беломорската област и тя отново е българска. С акт на Народното събрание градът заедно с Беломорието пак стават част от България. Ксанти става административен център на българската област Беломорие. Тук се установява и щабът на Втора българска армия.
По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските войски са оттеглени. Предаден е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.
В 1972 г. гръцките власти планират да унищожат знаковата Часовникова кула на Ксанти построена от българомохамеданина Хаджи Емин Ага през 1870 г., това предизвиква големи протести на местните мюсюлмани и символът на Ксанти оцелява.
******************
Съвременна епоха
Ксанти е живописен родопски град, богат на история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите (включително и в околните територии). Струва си да се посети градът по време на карнавала на Сирни заговезни (февруари или март, предвид променящите се дати), както и по време на фестивала на Стария град (началото на септември). Друга известна атракция в Ксанти е пазарът , състоящ се всяка събота (или неделя, не съм сигурна).
Ксанти е известен също и като „градът на хилядите цветове".
***********************
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.