Павел Павлов е млад фермер, който от сутрин до вечер отдава цялото си време и грижа на своите животни. За него те не са просто стопанство, а живи същества, които заслужават грижа и втори шанс. Освен с любовта си към животните, Павел е отдаден и на българския фолклор, който определя като своя втора голяма страст.
Павел се стреми да съхранява българското и да запази българските традиции. Разговаряме с него за ежедневието на фермера, за любовта и състраданието към животните.
Как започна любовта ти към животните и земеделието?
Любовта ми към животните започна още от малък. Покрай баба ми и дядо ми израснах сред животни и селския живот. Те ме научиха да ги уважавам, да се грижа за тях и да ги обичам като част от семейството.
Колко и какви животни отглеждаш в момента и кои са най-големите ти любимци?
Отглеждам различни животни – крави, овце, кози, коне, магарета, прасета, патки, кокошки, кучета и други. За мен няма любимо животно – всяко има своето място в сърцето ми.
Спасявал си крави, овце, коне, кози, магарета, патици и много кучета от клане или изоставяне. Коя история никога няма да забравиш?
Всяко спасено животно има своя история. Не мога да избера само една, защото всяко ми е оставило следа. Най-голямата награда е да ги видя спокойни, здрави и щастливи.
Наскоро например, преди две седмици, прибрах едно магаре и едно куче, които бяха изхвърлени от предишните си собственици. Магарето е старо, сляпо, немощно. То беше дошло близо до моята фермата. Аз веднага се погрижих за него – вода, храна, грижа, обадих се в общината. За мен това е все едно да хвърлиш родител когато остарее.
Кучето за съжаление няма да живее още дълго. Старо е и си личи, че е било бито.
Друг случай – случайно видях в интернет, че старо магаре се продава за клане и вече имаше уговорен купувач. Много дълго време уговарях собственика да развали сделката. Обяснявах му колко много искам да дам шанс на това животно да живее. След дълги разговори той се съгласи, но срещу немалка сума. Събрах парите и успях да спася не само това магаре, а още и двете му сестри. Днес те живеят спокойно във фермата ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.